SOUND CITY e името на пълнометражния документален филм, с който Дейв Грол (Nirvana, Foo Fighters) прави своя режисьорския дебют. Това е филм за човешкия елемент в музиката, за изгубеното изкуство на аналоговите записи и магията на лентата. Незавършената история на най-великото звукозаписно студио на Америка – Sound City. Разположено в сърцето на долината Сан Фернандо (Южна Калифорния), притиснато между ръждясали вагони и занемарени складове, звукозаписният комплекс става дом на редица легендарни артисти и съхранява музиката им на двуинчови ленти, десетилетие след десетилетие. Студиото е истинският свидел на музикалната история. То е „обетованата земя“ за рок енд рола. Неговият най-добър пазител.
Sound City се превръща в „меката на музиката“ след създаването си през 1969г. За кратко врeме от студиото започват да излизат албум след албум, които малко по-късно ще се превърнат в класики, някои от тях в шедьоври. Студиото разполага с единствения по рода си Neve 8028 Console, изключително рядък модел аналогов пулт, произведен по поръчка от Neve Electronics през 1972 г. за Sound City Studios.
През 70-те, 80-те и 90-те години, на този пулт са записани някои от най-емблематичните албуми в музиката. Класики от Нийл Йънг, Fleetwood Mac, Том Пети, Джони Кеш, Гънс енд Роузес, Металика, NIN, Nirvana, Rage Against The Machine Judas Priest, Tool, Kiss, Slayer, Sepultura, Loudness, Motorhead, System of A Down, Red Hot Chili Peppers и много други за период от 40 години… Списъкът е зашеметяващ.
С напредването на технологиите и навлизането на дигиталната апаратура в звукозаписния процес, Sound City се превръща в самотен аналогов остров в света на компютрите. Скоро идва ерата на Pro Tools, автоматичните настройки и функцията „copy – paste“, с която вече едва ли не всеки може да прави музика. Човешкият елемент става излишен.
Технологията не само изравнява игралното поле, но и успява да промени самата игра. Студиа по цял свят започват да затварят врати. За жалост, Sound City студио не прави изключение.
Чрез интервюта с редица музиканти и продуценти, работили в студиото през годините, филмът се опитва да разкрие и покаже магията, живяла толкова години между стените на Sound City. Магията, отговорна за музикалната история, която студиото написва. Режисьoрът се фокусира върху човешкия опит и усет, акцентира върху занаята на аналоговото записване чрез представянето на различни музикални изпълнения.
Филмът е също така и лично пътуване за Дейв. През пролетта на 1991г., когато е 22 годишен беден музикант, той събира всичките си вещи, побиращи се в една брезентова, войнишка чанта и ги хвърля в багажника на стария си Форд. Заедно с Кърт Кобейн и Крис Новоселич тръгва към Sound City, за да запишат култовия албум на Nirvana – „Nevermind“. Следващите 16 дни не само променят хода на рок музиката завинаги, но и променят неговия живот завинаги.
Сега е времето, когато Дейв иска да върне услугата. Той привлича изключителни имена в музиката, които да разкажат своите спомени за Sound City студио. В състава на филма влизат музиканти като Пол Макартни, бившият член на Нирвана – Крис Новоселич, Foo Fighters, Стиви Никс от Флийтуд, Рик Спрингфийлд, Трент Резнър, Джош Хом от Queens of the Stone Age, Рик Нилсен от Cheap Trick, Кори Тейлър от Slipknot, Брад Уилк и Тим Комърфорд от Rage Against The Machine и много други. Всички те създават един емоционален трибют към SOUND CITY, символизиращ човешкия елемент в музицирането и звука на аналоговия запис в един непрекъснато дигитализиращ се свят.
Изявление от Дейв Грол (режисьор на SOUND CITY):
Като дете израснало в покрайнините на Вашингтон, винаги е имало музикални инструменти в къщата ни. Прашна стара китара в ъгъла, ръждясал стар барабан на тавана. По-скоро декоративни, отколкото инструментални, те винаги бяха разпръснати наоколо. От радиото в кухнята звучеше музика или се въртяха плочи на грамофона в хола. Ден след ден седях на пода и слушах плочите вкъщи, разглеждах обложките им и беше въпрос на време да свържа две и две и да се почувствам… вдъхновен.
Точно това чувство, което изпитвах като дете, ме кара да правя музика през последните 20 години с Нирвана, Foo Fighters… Търсенето на тези моменти, които те карат да настръхнеш. Чувството, което изживяваш, когато безмълвно се свързваш с песен или с друг музикант и се чувстваш абсолютно разбран като човешко същество. Тази витаеща магия, която се получава, когато създадеш нещо искрено и истинско. Tочно това чувство ме накара да режисирам документалния филм „SOUND CITY“.
През 1991г. бях без цент в джоба си, нямах дом. С бандата ми Nirvana пътувахме дълго и мъчително от Сиатъл до Лос Анджелис за първия ни официален запис в голямо звукозаписно студио, който по-късно се превърна в албума „Nevermind“. Бяхме резервирали 16 дни в студио, което никой от нас не беше посещавал и виждал. Sound City беше известен със записите на легендарни албуми като „After the Gold Rush“ на Нийл Йънг, „Fleetwood Mac“ на Fleetwood Mac, „Damn the Torpedoes“ на Tom Petty & The Heartbreakers и много други. Историята му беше смайваща, истинска „Рок енд Рол“ зала на славата. Изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина – да позволят на нас тримата, които живеехме във ван, да стъпим там. Но, когато пристигнахме, открихме нещо съвсем различно от това, което очаквахме… Студиото беше едно бунище.
Все едно се бяхме върнали в 1973 година с машина на времето. Опърпан кафяв килим на стената, стари аналогови съоръжения, които не бяха подобрявани повече от 20 години, изтърбушен диван. Истинска дупка. Далеч от престижните, модерни звукозаписни студиа в центъра на Холивуд, Sound City се намираше дълбоко в долината гето Сан Фернандо в складов комплекс зад железопътна линия.
Но тези 16 дни промениха живота ми завинаги. „Nevermind“ продаде 30 милиона копия и всички говореха за Nirvana. Това старо, разнебитено студио на ръба на фалита тогава, изведнъж получи нов „лиценз“ за живот. То се катапултира в 90-те години като „най-добре пазената тайна“ в рок музиката и се превърна в най-якото студио на света. Един от най-готините студио мениджъри го описа като „място, в което истински мъже записват истинска музика“. Rage Against the Machine, Weezer, Nine Inch Nails, Red Hot Chili Peppers, Metallica – са само част от имената. Всички ходеха там, за да уловят магията и да се сдобият със ЗВУКА, който се свеждаше до две прости неща: легендарният аналогов пулт Neve 8028 Console и стаята за барабани, която въпреки, че не е била проектирана за акустика, много хора смятаха, че това е най-добрата стая за барабани в света. Комбинацията беше убийствено добра. В следващите 15 години, телефоните в студиото не спираха да звънят.
И тогава дойде дигиталната ера. С въвеждането на цифровата записваща технология, лентовите аналогови студия като Sound City станаха „остарели“. Звукът на пулта Neve 8028 Console, вече можеше да се пресъздаде на собствения ви компютър вкъщи. Ревербацията на една красива стара стая за барабани, вече можеше да се симулира чрез плъг-ин или програма. По дяволите….дори не се налагаше вече да свирите добре на инструмент, защото това можеше да се направи на компютър! Беше чисто нов свят. Различен. Свят, в който „човешкият елемент“ в музиката беше на път да бъде изгубен. Sound City не можа да се справи. В крайна сметка затвори през 2011г. и остави 40 години история, легенда и магия…изгубени. Само спомените и музиката продължават да съществуват.
Сега искам да разкажа неговата история.
Като дебютиращ режисьор, основните ми намерения с филма бяха не само да отдам признание към невероятното наследство на студиото, но и да акцентирам на човешкия фактор в записването на музиката. Надявам се, да вдъхновя музиканти да намерят тази магия в себе си през следващите 40 години. Това чувство, което изпитвах, докато слушах на пода в хола албум след албум. Това чувство, което изжвях, когато хванах китара за пръв път и засвирих рифа на „Smoke on the Water“ на Deep Purple, без никой да ми е показвал как. Осъзнаването, че и аз бих могъл да правя същото. Тази музика е ЧОВЕК, а не машина. Тя е истинска и красива в своето несъвършенство и усещане.
Чрез интервюта и безброй записи и изпълнения на редица музиканти, записвали в Sound City през годините, се опитах да разкрия магията, която превърна Sound City в НЕВЪЗПЯТОТО студио на Америка. Исках да събера музикантите с техниката, отговорна за звученето на албумите им. Пултът, който ни свързва всички. Той е неизменна част от историята, точно толкова колкото всеки един музикант или инструмент. Той е част от живота ни. И е причината, днес да съм тук. От всичко, което ми се е случило в музиката, „Sound City“ е най-важното нещо.
Артистите, участващи във филма Sound City в реда на появяването им:
Taylor Hawkins
Omar Hakim
James Brown
Jim Keltner
Benmont Tench
Tom Petty
Neil Giraldo
Stephen Pearcy
Ross Robinson
Pat Smear
Warren DeMartini
Krist Novoselic
Tim Commerford
Frank Black
Robert Levon Been
Rick Neilson
Keith Olsen
Lars Ulrich
Trent Reznor
Brad Wilk
Mike Campbell
Mick Fleetwood
Corey Taylor
Tom Skeeter
Neil Young
Sandy Skeeter
Barry Manilow
John Fogerty
Rupert Neve
Lindsey Buckingham
Mick Fleetwood
Dave Grohl
Joe Barresi
Butch Vig
Kevin Cronin
Josh Homme
Lee Ving
Jim Scott
Nick Raskulinecz
Rick Rubin
Shivaun O'Brien
Paula Salvatore
Chris Goss
Stevie Nicks
Rick Springfield
Vinny Appice
